ГОРЕЩЯ̀ СЕ, -ѝш се,
мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Давам външен израз на силните си изживявания, обикновено като говоря разпалено; паля се. Комсомолците се събираха пред Сипковото кафене и до късно приказваха, горещяха се и се заканваха на превратаджиите. Г. Караславов, ОХ IV, 514. Една вечер Благоев прочете програмата, в името на която щяха да се борят. Дълго спориха и се горещиха. И за земята, и за фабриките, и за обществената собственост. В. Геновска, СГ, 258. Каква вечеринка! Песни, декламации, томбола, американско наддаване -.. И сред този весел и радостен въртоп се мярках и аз някъде там, декламирах, горещях се от възторг и вълнение... К. Калчев, ПИЖ, 32. Хората като че ли имаха непреодолима нужда да се горещят на всякаква политическа тема. Г. Караславов, Избр. съч. II, 211. // Лесно и бързо бивам обхващан от силни чувства, на които давам външен израз; бързо се разпалвам, лесно се паля. Той познаваше добре средата, между която живееше, не хвърчеше по небесата, не се горещеше, а с опитността на възрастен човек обмисляше всеки въпрос спокойно, основно. СбАСЕП, 313. // Ядосвам се, гневя се. И трябва да ти кажа.., че ако не уведомиш другарите от комитета що вършиш със сръбския консул, аз ни най-малко не съм задължен да пазя твоите тайни. — Добре — рече примирително Венчев. — Не се горещи много. Д. Талев, ГЧ, 87. — Отваряй си очите! — изръмжа на румънски високият. — Не се горещи... — започна Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 163.See more